Този празник е познат като празник на колибите или празник на шатрите, защото нашите деди обитавали колиби в пустинята когато пътували към Обещаната земя. 
Празника също е познат като празник на жетвата חַג הָאָסִף Хаг hа-Асиф, защото по това време жетвата и събирането на реколтата е приключила. 

Тората ни заповядва да празнуваме Суккот на 15-тия ден на 7-мия месец за седем дни. 

Първият и осмият ден са святи събрания, това означава че всяка работа е забранена освен нужното за приготвяне на храна. 

Тората ни заповядва да живеем и да се развеселяваме седем дни в сукка. 
16-тия, 17-тия, 18-тия, 19-тия, 20-тия и 21-вия ден имат статус като Хол hа-Моед - малки празници, означава че само най-наложителната работа е позволена. 
В Руската империя караитите обикновено строяли само една сукка в кенаса, която се окрасявала с клонки от върба, лози и най-добрите достъпни плодове. 
По време на Суккот след сутрешната и вечерната служба, караитите отиват в сукката и пеят песни които са специални, създадени по повод този празник, това ни напомня за живота на нашите деди когато са живели в колиби. 
Египетски, турски и иракчански караити, такива които живеят в ислямски държави, са стояли сукка във всяка караитска къща. 

Осмият ден се нарича Денят на събрание שְׁמִינִי עֲצֶרֶת Шемини Ацерет, защото на този ден хората отивали в Йерусалим за да слушат четенето на Тора, Тората била прочитана и интерпретирана от свещеници.